Пекинските дневници

Пекинските дневници

Blog Article

По-долу е показана статията за Елин Пелин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели.

Но Сивушка не изправи главата си. Думите на господаря ѝ сякаш не бяха утешителни за нейното болно сърце.

Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.

Имаше косъмчета около ануса. Съскаше през зъби и си търкаше путката. Каза, че и е хубаво, но не може да свърши втори път. Тогава и аз свърших с дълги откоси навътре в гъза и. Беше някак примитивно и перверзно, с миризмите от склада.

Разказите на Елин Пелин са богати както на комични ситуации и дяволити герои от българското село, така и на трогателни моменти и докосващи сърцето случки. Те по чаровен начин разкриват характерни черти от бита и съзнанието на българина.

На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.

В дълбокото подножие на тия върхове имало село, планинско село от колиби, пръснати като изгубени ??????? една от друга из горите. Жителите му, същи горски деца, живеели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели.

Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака.

В изданието са включени едни от най-известните и обичани разкази на Елин Пелин, сред които: "Ветрената мелница", "На браздата", "По жътва", "Старият вол", "Напаст божия" и други.

Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.

По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…

И булки и моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.

Той издигна шишането и на шега замери в безкрайното висине черната точка на орела, който минаваше под слънцето и като малко облаче хвърляше тъмна сянка по сините скали и сипеи на срещните баири.

Лисицата започва да ѝ прави комплименти, враната отваря човка, уж да запее, камъкът пада и удря лисицата по главата.